Започнете ли да четете този "личен дневник" трябва да знаете, че на мен самата ми е много трудно да се разбирам. За годините, в които съм водила съзнателен живот, малко неща са придобивали веднага смисъл за мен. Винаги съм се лутала в опитите да бъда приета от другите, такава каквато наистина съм. Както в романа на Ги дьо Мопасан "Бел Ами", където героят си слага постоянно различни социални маски, аз също върша неща, които не отговарят на истинските  ми цели. Играенето на различни роли е крайно уморителна роля за подрастващите.Разбира се изобщо не ми минава през ума възможността, че съм единствената, която някога се е чувствала по този начин, а даже напротив. Влизам в този блог не с надеждата, че ще мога да се отлича от всички останали, а че ще мога да открия хора, които са изпитали същите терзания, които се чувстват също толкова самотни, колкото и аз, в този огромен, пълен с хора свят, но също толкова и празна реалност.